Ръстът на заплатите в света е стигнал най-бавния си темп от 2008 г.
Ръстът на заплатите в международен мащаб през 2017 година се е забавил до най-слабия си ритъм от 2008 година насам, доста под стойностите от времето преди международната финансова рецесия. Това излиза наяве от актуалния отчет на Международната организация на труда (МОТ).
От него излиза наяве, че забавянето в растежа на заплатите, поправен по отношение на инфлацията, доближава 1,8% през 2017 година по отношение на 2,4% година по-рано.Според данните при развитите страни от Г-20 растежът на действителните хонорари се забавя от 0,9% през 2016 година до 0,4% година по-късно. В същото време при нововъзникващите и разрастващите се страни от групата покачването варира сред 4,9% през 2016 година до 4,3% през 2017 година
„ Озадачаващо е, че при стопанските системи с високи приходи виждаме муден растеж на заплатите дружно с възобновяване на нарастването на брутния вътрешен артикул и намаляваща безработица. И първите признаци допускат, че бавният растеж на възнагражденията ще продължи и през 2018 година “, показва генералният шеф на МОТ Гай Райдър.
По отношение на България организацията цитира данни на Националния статистически институт (НСИ), съгласно които през 2017 година номиналната междинна заплата у нас е била 1060 лева, което съставлява растеж по отношение на 948 лева година по-рано. Ръстът на действителната заплата у нас също се форсира до 10,5% от 9,5% година по-рано.
Спрямо останалите страни от Източна Европа у нас растежът на действителните хонорари за интервала от 2008 до 2017 година е максимален – 7,3%, при междинни стойности за района от 3,4%.
През последните 20 години междинната действителна заплата съвсем се е утроила в нововъзникващите и разрастващите се страни от Г-20, до момента в който при развитите нарастването е от единствено 9%. Въпреки това в доста стопански системи с ниски и междинни приходи неравенството във възнагражденията остава високо и заплатите неведнъж биват незадоволителни за покриването на потребностите на чиновниците и техните фамилии.
По отношение на разликите сред възнагражденията на мъжете и дамите отчетът открива, че в международен мащаб дамите не престават да получават приблизително 20% по-малко от господата.
Данните демонстрират също, че в страните с високи приходи пропастта в заплатите е по-голяма при по-високите хонорари. При страните със междинни и ниски приходи се следи противоположната наклонност – разликата е по-голяма при по-зле платените чиновници.
Майчинството също продължава да бъде фактор за неравенството във възнагражденията. Докладът демонстрира, че майките получават по-малко по отношение на дамите без деца.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова
От него излиза наяве, че забавянето в растежа на заплатите, поправен по отношение на инфлацията, доближава 1,8% през 2017 година по отношение на 2,4% година по-рано.Според данните при развитите страни от Г-20 растежът на действителните хонорари се забавя от 0,9% през 2016 година до 0,4% година по-късно. В същото време при нововъзникващите и разрастващите се страни от групата покачването варира сред 4,9% през 2016 година до 4,3% през 2017 година
„ Озадачаващо е, че при стопанските системи с високи приходи виждаме муден растеж на заплатите дружно с възобновяване на нарастването на брутния вътрешен артикул и намаляваща безработица. И първите признаци допускат, че бавният растеж на възнагражденията ще продължи и през 2018 година “, показва генералният шеф на МОТ Гай Райдър.
По отношение на България организацията цитира данни на Националния статистически институт (НСИ), съгласно които през 2017 година номиналната междинна заплата у нас е била 1060 лева, което съставлява растеж по отношение на 948 лева година по-рано. Ръстът на действителната заплата у нас също се форсира до 10,5% от 9,5% година по-рано.
Спрямо останалите страни от Източна Европа у нас растежът на действителните хонорари за интервала от 2008 до 2017 година е максимален – 7,3%, при междинни стойности за района от 3,4%.
През последните 20 години междинната действителна заплата съвсем се е утроила в нововъзникващите и разрастващите се страни от Г-20, до момента в който при развитите нарастването е от единствено 9%. Въпреки това в доста стопански системи с ниски и междинни приходи неравенството във възнагражденията остава високо и заплатите неведнъж биват незадоволителни за покриването на потребностите на чиновниците и техните фамилии.
По отношение на разликите сред възнагражденията на мъжете и дамите отчетът открива, че в международен мащаб дамите не престават да получават приблизително 20% по-малко от господата.
Данните демонстрират също, че в страните с високи приходи пропастта в заплатите е по-голяма при по-високите хонорари. При страните със междинни и ниски приходи се следи противоположната наклонност – разликата е по-голяма при по-зле платените чиновници.
Майчинството също продължава да бъде фактор за неравенството във възнагражденията. Докладът демонстрира, че майките получават по-малко по отношение на дамите без деца.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ